30y+

This Thirty Years Plus story is inspired by Joanne Rixon’s op-ed in the Tacoma News Tribune. I encourage you to write your own.

The year is 2050 and a storm washes Sloveykov Square. Rain curtains hide buildings of concrete, glass, and transverse laminated timber. Also invisible is the apartment of Yulia Raymundo Smirnova.
From the metro station “St. st. Cyril and Methodius” – still sunny – Yulia watches the lightning right above her home and considers her next move.
Some people raise umbrellas or wave at ground taxis. Others descend back into the underpass or change their jackets into temporary shelters to await the resumption of flying services. The inflated tents of smart material much resemble those of the protestors in front of the National Assembly. They want the right for single-family homes to be built within the municipality of Sofia. In Yulia’s opinion, they won’t get it. That’s why she’s wondering whether to move to the countryside.
And why not? Yulia thinks while her feet carry her down into the underpass. Her husband already works from home, and many children attend online schools. Isn’t a private garden nicer than a municipal one? That’s the opinion of most of Yulia’s friends.
By habit she buys a newspaper, which she pays for with a tap of her wooden bank card. Her parents still use their smartphones for paying, reading, and everything else, but younger people want one gadget for one task. And even better if it’s made of bio materials.
Invisible circuits in the clothes of Yulia and the salesman record the transaction and she climbs the stairs to Knyazheska Garden. Around it sigh the electric and hydrogen cars of the great carbon-neutral traffic jam of the mid-21st century.
Expensive private cars get in the way of trolleys and cargo vans, but the driverless vehicles do not honk their horns. The cyclists are much louder. They don’t give a damn what’s pouring from the heavens – neither rain nor snow. They would ride merrily shouting through a rain of flaming tar, at least according to them.
The sycamores tremble over Levski street. The drones and swifts return to their nests under eaves and old solar panels. The monsoon continues as Yulia reads of Kaliningrad and the price of Arabian ammonia. Biomass energy with or without carbon dioxide capture? This month, the American scandal is “Neuralgate.” Taxes on parking in Sofia and subsidies for home hydrogen batteries will rise.
All of this changes the weather, but not all at once.
The first drops of today’s storm fall on the newspaper, which begins to transform into biodegradable mulch. Yulia lets it run between her fingers, to where it will nourish tomorrow’s grass.
Yulia stands. She will go home on foot. If she walks slowly, the rain might stop. Or else she might just get more wet. Well, alright. She’s realized that she loves to walk through her city in the rain.
__
Годината е 2050 и буря мие Площад Словейков. Дъждените завеси крият сгради на бетон, стъкло, и напречен ламиниран дървен материал. Също невидим е апартамента на Юлия Раймундо Смирнова.
От метростанция “Св. св. Кирил и Методий” – още слънчевна – Юлия гледа светкавицата чак над дома й и счита за следващия си ход.
Едни хора вдигат чадари или махат към земните таксита. Други спускат се пак в подлеса или сменят якетата си в временните приюти за да чакат възобновяването на летящите услуги. Надуваемите палатки на умна материя много приличат тези от протестиращите пред народното събрание. Те искат правото да се стройят еднофамилни къщи в общината в София. Според Юлия няма да го спечелят. За това се чуди тя дали да се премести в провинцията.
И защо не? Юлиа мисли докато краката си я носят долу в подлеса. Мъжът й вече работи от вкъщи, и много деца посещават онлайн училищета. Собствената градина не ли е по-хубаво от обществената? Така е мнението на повече от приятели на Юлия.
По навик тя купи вестник, за който плати с едно потупване от дървената й банковна карта. Нейните родители ощте изполвате смартофоните си за плащане, четене, и всичко друго, но по-млади хора искат едно джадже за една задача. И все по-добре е то ако е направено от био материали.
Невидими схеми в дрехите на Юлия и продавача запишете продажбата и тя качва стълбите към Княжеска Градина. Около я се въздишат електрическите и водородните автомобили на якото въглерод-неутрално задръстване на средно-21ия век.
Скупи лични коли пречат тролеи и товарни микробуси, но безшофюрните превозни средства не бибипкат клаксони. Много по шумни са велосипедистите. Не тях пука какво полее от небесата – нито дъжд, нито сняг. Би карали весело викайки през един дъжд на пламтящ катран, поне според тях.
Чинарите треперят над ул. Левски. Дроновете и бързолетите тръгват в гнездите си под стрехи и стари слънчеви панели. Мусонът продължи като Юлия чете за Калининград и цената на арабски амоняк. Биомасна енергиа със или без съхранението на въглероден диоксид? Този месец, американският скандал е “Неврогейт.” Данъци за паркинг в София и субсидии за домашни водародни акумулатори ще се вдигнат.
Всички от това променява времето, но не все веднага.
Първите капки на днешнията бурия падне на вестника, който започне да се трансформира в биоразрадим мулч. Юлия дава му да изтече между пръстите й, към където той ще подхранва утрешната тревата.
Юлия застава. Ще тръгва са на пеша. Ако ходи бавно, дъждът може да се спре. Иначе може само тя да стана по-мокра. Ей добре. Осъзнала е че обича да разхожда из града си под дъжда.